НА БЪЛГАРСКИ

Цветето, родено от снежинките

Първите кокичета са вече при нас, за да ни доставят истинско удоволствие с приятния си нежен цвят и неповторим аромат. Сигурни сме, че всеки от нас би им се радвал още повече, ако знае малко повече за тази снежно бяла красота – предвестник на пролетта.Латинското наименование на кокичето е galanthus, което в превод означава „млечно цвете”. Това е и причината първите цветя да бъдат слагани по традиция в храната на кравите в някои области в Чехия – за да дават много мляко през годината. „Снежно звънче” пък наричат бялата красота в Германия, а на руски наименованието на кокичето звучи така – подснежник.

Съществуват и поверия, че кокичето носи щастие само на онзи, който е успял пръв да го види.

Според една от най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет.

Според най-разпространената легенда в Германия, когато Бог създавал света, помолил снега да отиде при цветята и да си избере някакъв цвят. Всички цветя обаче му отказали, докато той накрая отишъл при кокичето и го помолил да му даде малко от неговия цвят. Красивото пролетно цвете се съгласило и като знак на благодарност, снегът разрешил на кокичето да цъфти преди всички останали цветя.

Много подобна на предишната е историята за богинята Флора, която организирала карнавал и раздавала костюми на цветята. Снегът също поискал да участва, но не получил костюм, а и всички цветя отказали да разделят дрешките си с него, защото им било много студено. Само кокичето се съгласило. Ето затова и до днес те са много добри приятели, а кокичето е най-безстрашното сред цветята.

В английския фолклор се смята, че набраните кокичета, внесени в дома носят нещастие, изразяващи смърт или раздяла с любимия. Самотно цъфтящо кокиче на двора пък предвещава предстоящо нещастие. Смята се, че носенето и закичването с красивите цветя обаче, благославя човек с добри и чисти мисли, точно като цвета на кокичето.

Съновниците пък тълкуват сънуването на нежното пролетно цвете като знак за срамежлива и искрена любов.

Както и истории и поверия да сме чували за кокичетата, няма как да не се насладим на красивите им снежни цветове и нежното им ухание. А ние ви подаряваме букет пролетна свежест!

.

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ВОЙНАТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА МИРА ВЪВ ВИЕТНАМ

 

Страните-участнички в Парижката конференция посветена за Виетнам

С цел да прекрати войната и възстанови мира във Виетнам на базата на зачитането на основните национални права на виетнамския народ и на правото на самоопределение на хората от Южен Виетнам, и допринасяйки за укрепването на мира в Азия и света;

Се споразумяха за следните клаузи и потвърдиха съблюдаването и прилагането им:

 

ГЛАВА І

ОСНОВНИ НАЦИОНАЛНИ ПРАВА НА ВИЕТНАМСКИЯ НАРОД

 

Член1. САЩ и всички други държави признават независимостта, суверенитета, единството и териториалната цялост на Виетнам, както са признати от Женевските споразумения от 1954 г.

 

ГЛАВА ІІ 

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ – ИЗТЕГЛЯНЕ НА ВОЙСКИТЕ

 

Член2. Спирането на огъня в Южен Виетнам да стане в 24.00 часа по Гринуич, на 27 януари 1973 г.

 В същия час САЩ ще спре всички свои военни действия срещу територията на Демократична Република Виетнам по земя, въздух и вода на силите си, където и да са разположени те, и ще спре минирането на териториалните води, пристанища и плавателни канали на Демократична Република Виетнам. САЩ ще премести, деактивира за постоянно или разруши всички мини в териториалните води, пристанища и плавателни канали на Северен Виетнам, веднага след като това споразумение влезе в сила.

 Пълното прекратяване на военните действия, споменато в този член, да бъде дълготрайно и без ограничение във времето.

Член3. Страните потвърждават, че ще отстояват спирането на огъня и ще осигурят траен и стабилен мир.

 Веднага след като прекратяването на огъня влезе в сила:

 (а) Силите на САЩ и тези на другите държави, съюзници на САЩ и на Република Виетнам да останат по местата си през време на осъществяването на плана за войсково изтегляне. Четиристранната съвместна военна комисия, описана в член 16, да уточни начините, по които ще стане това.

(б) Въоръжените сили на двете южновиетнамски партии да останат по местата. Двустранната съвместна военна комисия, описана в член 17, да уточни зоните, контролирани от всяка страна и формите на местопребиваване в тях.

(в) Редовните сили на всички служби и войски и извънредните сили на партиите в Южен Виетнам да спрат всички нападателни мероприятия една срещу друга и стриктно да спазват следните условия:

– всички актове на насилие по земя, въздух и море се забраняват;

– всички враждебни актове, тероризъм и репресии от двете страни се забраняват.

Член4. САЩ прекратяват военната и политическа намеса във вътрешните работи на Южен Виетнам.

Член5. В срок не повече от 60 дни след подписването на това споразумение, да се извърши пълно изтегляне от Южен Виетнам на войски, военни съветници, военен персонал, включващ технически военен персонал и военен персонал, свързан с умиротворителна програма, въоръжение, боеприпаси и военни материали от САЩ и другите държави, споменати в член 3 (а). Съветниците от гореспоменатите страни до всички паравоенни организации и полицейски сили също да се изтеглят в рамките на същия период от време.

Член6. Премахването на всички военни бази в Южен Виетнам на САЩ и другите споменати в член 3 (а) държави да се извърши в рамките на 60 дни от подписването на Споразумението.

Член7. От влизането в сила на прекратяването на огъня до съставянето на правителство, предвидено в член 9 (б) и 14 от това Споразумение, двете южновиетнамски партии да не приемат влизане на военни съветници, военен персонал, включващ военен технически персонал, въоръжение, боеприпаси и военни материали в Южен Виетнам.

 На двете южновиетнамски партии се разрешава да правят периодично разместване на въоръжение, боеприпаси и военни материали, които са унищожени, повредени, изразходвани или изчерпани след прекратяването на огъня въз основа на абсолютното сходство в характеристиките и свойствата с декларираното, под надзора на Съвместната военна комисия на двете южновиетнамски партии и на Международната комисия за контрол и надзор.

…

http://www.septemvri23.com/Vietnam.htm

*****************************************

Най-шокиращите секс рекорди

3 януари 2013 16:49 |

Още по темата

Кои са най-вълнуващите места за секс

Няколко съвета за едновременен оргазъм

Любовната игра удължава секса

Още една година си отиде и време да си направим равносметка достатъчно удовлетворяващ ли е бил сексуалният ни живот през 2012 година. И ако погледнем статистиката за сексуалните рекорди по света, може да се почувстваме истински неудачници в леглото.

Според историческите данни мъжът с най-много сексуални партньорки е живял през 19 век и бил известен просто като Уолтър. Той правил секс с около хиляда жени. Но ако си мислите, че това е рекорд, сравнете го с апетита на мадам дьо Сент-Анж, която успяла да преспи с 10 000 мъже, въпреки 20-годишния си брак.

Съвременният рекорд остава в ръцете на порноактьора Джон Доу, който ощастливил 55 жени за един ден.

Най-дългата продължителност на полов акт постигнали американската филмова звезда Мей Уест и нейният любовник Тед. Най-старото порно в света е заснето в Аржентина през 1907 година. Най-старият презерватив е направен от червата на овца и е изобразен на древна египетска рисунка.

Най-голямото мъжко достойнство в света е 35 см, а най-малкото 1 см. Страната, в която се прави най-много секс, е САЩ, средно по 180 пъти годишно.

Най-младата майка в света е 5-годишната перуанка Лина Медина, която на 14 май 1939 година ражда здраво момченце с тегло 2,7 кг. Все още не е известно как момичето е успяло да забременее. Предполага се, че се е случило по време на масово тържество на перуански племена, в каквото и Лина израснала, които обичайно завършвали с оргии. Първата менструация на Лина дошла, когато тя била едва на… 8 месеца.

Американецът Томас Бити станал първият мъж в света, който родил. Случило се през 2008 година след смяна на пола. Въпреки че станал мъж женските полови органи на Томас били запазени, благодарение на което той родил дъщеря си Сюзън на 29 юни. (БГНЕС)

********************************************************************************************

Във Виетнам хапват българско кисело мляко и сирене (ВИДЕО)

Вторник, 27 Март 2012 15:25

Чан Ван Тхин

Във Виетнам ядат българско кисело мляко и сирене, пият българска ракия. Това заяви виетнамският посланик у нас Чан Ван Тхин, който пристигна изненадващо за медиите, в Сливен.  От българската кухня посланикът предпочита шкембе-чорбата, стана ясно след въпрос на репортер на „Сливенски вести”.

Според Чан Ван Тхин в годините след 1989-та стокообменът между България и Виетнам се увеличил около 4 пъти. По думите му в началото на Прехода те са били за 20-30 милиона долара, а сега сме стигнали 80-90 милиона долара.

Отношенията между двете страни се затвърждават във всички отношения – политически, културни, образователни и в отбраната.

При посещението си в Сливен Чан Ван Тхин дари на Старческия дом в града и на децата в социалния дом в Кермен хранителни продукти, дрехи и лекарства.

Какво още каза Виетнамския посланик у нас Чан Ван Тхин пред камерата на „Сливенски вести” ще научите от видеото под текста.

Допълнителна информация

• Източник:http://sliven.us/index.php?option=com_k2&view=item&id=1991:vuv-vietnam-hapvat-bulgarsko-kiselo-mlqko-i-sirene-video&Itemid=60

Подобно видео

Видео: Сливенски вести

76% от българите са давали пари в “пликче” на лекар

Наличието на сив сектор в здравеопазването е заради липса на държавна политика, смятат хората

Дума  28. Февруари 2012, брой 49

Плащането на “пари в пликче” е една от основните сиви практики в здравеопазването, според 76 на сто от запитаните в проучване, съобщиха от бизнес организацията Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Сивият сектор в здравеопазването се движи между 50 и 75 на сто, а според 12,9% от работодателите те са дори над 75%.
Болничните мениджъри обаче считат, че сивите практики в техния бранш са по-скоро между 11 и 50%. Почти всеки четвърти смята, че  сивият сектор в здравните услуги е едва 10%.
64% от анкетираните считат, че най-важните причини за наличието на сив сектор е липсата на цялостна държавна политика. Половината от запитаните посочват противоречивите и необмислени промени в здравното законодателство и съществуващите традиции за заобикаляне на законите.
Кризата в най-слаба степен оказва влияние върху обхвата и разпространението на сивата икономика в здравеопазването.
Като проблем се отчита задържането на квалифицираните специалисти. В условия на растяща безработица в здравеопазването проблемът за осигуряване на високо специализиран персонал продължава да стои с цялата си острота пред 64% от работодателите. Дефицитът е както по отношение на минимално необходимия медицински персонал, така и по отношение на специфични специалисти, в това число специалисти по здравен мениджмънт.
Здравеопазването е изправено пред проблеми като недостатъчно финансиране на болниците, намаляване на броя на лекарите и сестрите, ниско заплащане, коментират специалисти от бранша.
Това от своя страна води до даване на “пари под масата”. От АИКБ коментират, че явен индикатор за посивяването на бранша е високото разпространение на корупционните практики при предоставянето на медицински услуги. Браншът се оказва сред най-уязвимите дейности за корупция поради комплексния характер на здравната система и големия брой на участниците в нея. Поради своята разпространеност нерегламентираните доплащания се превръщат в запазен знак за “сивост” в здравеопазването. Също така като типични сиви дейности в бранша са посочени даването и получаването на “подкупи” (посочено от 32%). Тук отново е включено въпросното “пликче”, с което се уреждат лекари, екипи, ВИП стаи и т. н.
Друг силно разпространен вид сиви практики в бранша са финансовите нарушения, сочат резултатите от изследването. Това са практиките за нереално отчитане на показателите за финансовата и стопанска дейност. Голяма част от фирмите в бранша са склонни да обявяват по-ниски обороти, по-ниски печалби, да не издават финансови документи за част от сделките, да прибягват към кешови разплащащия с цел укриване на обороти.
Работещите в здравеопазването смятат, че сивите практики са провокирани от търсенето на финансови ползи и оцеляване в условия на финансов дефицит. Почти 80 на сто от работодателите от бранша са на мнение, че плащането на по-ниски данъци от реално дължимите е сред основните мотиви за работа в сивия сектор

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на месец Март и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.

 

На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, зпазил се до наши дни.

 

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

 

Днес мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и нови цветове, но тя си остава символ на пожелание за здраве и се използва като поздравление по повод настъпването на пролетта. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено, което, според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

 

По време на празника всички си закачат мартеници на видно място. в някои области на конците се връзвала и златна или сребърна паричка, но тя имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, гривни, колиета, брошки и др.

 

Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. Бялата вълна предвещавала дълъг живот. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести, за здраве и сила.

 

Една стара легенда ни пренася във времето на Аспарух. След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто не успели да намерят наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв – от одрасканата й от птицата длан. Хан Апсарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1ви Март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца – и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие.

 

С белия цвят се изтъкват чистотата и искреността на отношенията, а с червения – топлотата на приятелството и взаимната обич. Има и още митове, разказващи за възникването на мартенския обичай. Но този за голямата обич между основателя на държавата ни и сестра му е най-хубавият и най-българският.

Баба Марта – традиционен български обичай

16 февруари 2012 – България

Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са укерасени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; коагто е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба М рта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналат година.

Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта е мого благоразположена към хората, които носят мартеница. Обичайно те са направени от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н… Заедно те правят амулет.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някой бълграски региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързан разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницат губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Нъна, парата, сините мъниста и вълчи или змийски зъб, червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.

Бъргарите днес не парктикуват всички тези ритуали. Отпаднала е и необходимостта от такива превантивни мерки. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни весели както и самата тя.

Мартеницата… Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.

За Баба Марта и мартеничките

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.
   Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. 

 Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.
   Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени.
   Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.

Традицията:

 Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
 
  Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.   Мартениците пазят човека отуроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата “гадалушка”. Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.   В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.  Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.
 
   Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и “съсънки” (гроздчета). Неповторимо български са кукличките “Пижо и Пенда”.

Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката.

   Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.

Жизнена и силна е народната традиция.
И сега тя носи много радост и красота на народа ни, зарежда с енергия и надежда, дарява обич и закрила на млади и стари.

Бабината приказка

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко.   От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.

   Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.

   – Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът, стар стария.

   Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

   – Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

   – Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

   Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!

   Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.

   Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

   Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна “баба Марта” и да носи само добрини на хората.

На 15.12.2011г. се проведе финалната концертна част на Националния приз „Студент на годината”. Конкурсът, организиран от „Национално представителство на студентските съвети”, си поставя задача да популяризира постиженията на българските студенти и да бъдат отличавани най-добрите от тях в българските висши училища.

Събитието се проведе за пета поредна година, под патронажа на Министерство на образованието, младежта и науката на Република България. Почетни гости бяха Министърът на образованието, младежта и науката Проф. Сергей Игнатов, кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, Ректорът на Мединцински университет – София Проф. д-р Ваньо Митев и други представители на академичното и политическо общество на Република България.

С удоволствие Ви съобщаваме, че сред наградените е и студентът на ХТМУ Буй Хъй Хaу, отличен с приза „Най-добър чуждестранен студент в Република България”.
Буй Хъй Хaу е студент във втори курс, специалност Природни и алтернативни горива, гражданин на град Хо Ши Мин,  Социалистическа република Виетнам. Сребърен медалист е на Национална студентска олимпиада по математика през май 2011г., участва в научно-изследователски проекти и академичният живот на университета. Студент е в ХТМУ – София по международна програма за сътрудничество между България и Виетнам. Казва, че е избрал България заради красивата природа и високото ниво на образованието в страната. На церемонията Буй Хaу изказа благодарностите си към ХТМУ и в частност към преподавателският екип с думите: „Много съм доволен, че получавам тази награда, тя е благодарение на голяма помощ  на моите преподаватели. Гордея се да уча в ХТМУ. Искам да кажа една дума, единствена дума, това е “Благодаря!“.”

Поздравяваме го за достойното представяне и му пожелаваме все повече успехи в академичната сфера и незабравими впечатления от България!

                                                                            Ръководството на ХТМУ-София
                                                                       Студентски съвет при ХТМУ-София

 Nguồn: http://www.uctm.edu/index.php?option=com_content&view=article&id=162&Itemid=162

Българин победи във виетнамския “Денсинг старс”

Новинар

Българинът Лъчезар Тодоров, преподавател в Dance Academy, спечели безапелационно в дует със своята партньорка Ту Мин виетнамския “Денсинг старс”. Лъчо кавалерски приписва заслугите на дамата, която е сред най-обичаните певици в страната си. Нашият танцьор не пести суперлативи за азиатската държава, която според него превъзхожда във всичко така популярния Тайланд.

В предишния сезон на световния формат първото място пак бе спечелено от наше момче – Тихомир Гаврилов, който танцува с красива виетнамска актриса. Българското нашествие на сцената си има свое обяснение: продуцента на шоуто от VTV 3 е учил в България, говори чудесен български и най-важното – обича да работи с наши сънародници.